автор: Rodenavlotos

Капитане, кара капитане,
то си беше в кръвта ти– морето.
Между него и теб не застана
нито дом, ни жена, ни детето.
Точно три дни издържаше в къщи –
нещо вътре току те ядеше .
На четвъртия тръгваше, смръщен,
хванал път към брега безпогрешен.
Капитане, кара капитане,
цял живот не обикна земята.
Ако можеше – да останеш
по деветия вал на вълната.
А устата ти– ключ бе заключил.
Колко тайни умряха, прибрани,
никой никога не научи,
капитане, кара капитане.
Колко верни приятели само
във морето погреба набързо,
капитане, кара капитане
и изтри крадешком свойте сълзи.
Колко знойни жени си залюбил,
колко чаши в таверни изчупил,
колко много любов си погубил,
с дребни дарове леко изкупил.
Капитане, кара капитане –
не останахте, свършихте вече.
Ти взе всичко. С лулата ти само
и с моряшкия кител облечен,
те положихме днеска в земята.
Ах, в морето защо не остана,
та покой да намери душата,
капитане, кара капитане .