Оставих гребен на вълната,
с която изворът преля.
Ще срешат утрото стадата.
Аз ще забравя, че боля
когато силата изскубнах
от синкавите си гърди.
Боля. А уж не беше трудно.
Сега съм пясък. Сол. Скрипти
под стъпките ти съвестта ми.
Харесваш ли ме днес така?
Огледай ме. Не те измамих.
И нося предано в ръка
къдриците си, със които
ще сгрея твоето огнище.
Оставих гребен на вълните.
И те ще го забият хищно
в тила на хълма, който страда,
изгубил равнината своя.
Ръждив, изчезва водопада
във жаждите на водопоя.
Вода не блика. Виж ме. Виж ме:
аз нямам сила да гаси
разюздан пламък във огнището
което храня със коси...