автор: secret_rose

Молива ми е по-голям от мен,
как да го сложа в синята кутия.
Към някакви небета устремен
рисува ми магия след магия.

Чертае непознати висини
с безкрайните дъги на дъждовете
и плътно зачертава всички дни
в които няма кълнове на цвете.

А после ми рисува Тишина
и вместо пръстче - устните покрива:
Не говори, рисувай Светлина.
Рисувай я, защото ти отива.

С лъчите и приличаш на небе
изваяно от листи ароматни,
не розови, и не едно и две,
а като нея истински и златни.

С лъчите и приличаш на земя,
която помни стъпките Му чисти.
По-нова, по-красива, по-сама,
родена от неземната Му Истина.