Здравей...Не мина май че много време ,
откакто бе във скромният ми дом ...
Тъй свикнах с близостта ти покрай мене,
че вече не нахлуваш тук със взлом...
Та ...влез , кажи какво да ти предложа ..
Край мене не остана нищо вече ,
но няма Теб с това да те тревожа ..
Не искам да си мислиш ,че ми пречиш..
Седни до мен...и нека нарушим
мълчанието на стаята ми празна ...
Да си говорим ...даже да не спим ...
Макар и думите да са напразни...
Какво от туй ,че вечно те отбягвах ..
и видех ли те махах със ръка..
Признавам си ,че тайно се надявах
далече аз от Тебе да стоя...
Но ето... пак на прага ми те зърнах ..
Като .... стара приятелка добра ...
Добре дошла !...Не , няма да те върна ..
Аз свикнах вече с тебе ... - Самота !