разхвърляла съм ги по ъглите
вместо паяжини
и чакам търпеливо нещо да се улови
там където тишината е
стерилна и леко потъмняла
но не става за операциона
и за уют не става
само хаосът си е
намерил място върху масата
и търси ръцете ми да го подредя
все по-тънка е нишката
която ни свързва
и ако не са възлите
отдавна да е прекъсната
обезнервянето е странно състояние
чувстваш се като космонавт
открил млечния път и тръгнал
на дълга дълга разходка
спокойно връщам се
да си събера паяжините
не ставам за ловец
когато ме обстрелват