автор: question_of_my_mind

...
Този път отдавна не е само мой,
и очите ми не гледат само тук и днес, и утре,
ръцете ми не са ръцете на безгрешен,
душата ми познава дъното на болката и в другите.
И сигурно не е достатъчно да кажем колко още,
достатъчно да вярваш, че те има в мен различна,
достатъчно да искаш някого отвътре повече от жаждата,
когото има как да поделим от себе си морето.
Да, този път не е във нас навярно винаги единствен,
и всяка грешка, всеки удар от порой ще отзвучи,
но питам се, дали грешим защото не умеем да обичаме достатъчно,
или защото просто искаш някой да дели очите ти, единствено.
И за това, се уча да очаквам дните си, като неделя сутрин,
в която ще говоря повече очи в очи със тишината,
и да потърся истината някъде дълбоко и тъй крехка,
да помня земното усещане, от топлината на ръката ти.
Този път отдавна не е само, само моя,
но с времето забравяш да се питаш има ли път,
просто някак се превръщаш в лодка по вятъра,
и някой ден, ще ми повярваш че те чакам.