автор: hudognika

Обичам те,когато се събуждаш сутрин,
поела тежестта на днешния ни ден,
когато със целувката на изгрева си чудни
докосваш болката ми в погледа смутен!

И някак в мен надеждата се ражда,
мечтата ми опива се от Божия ти дар,
целувката ти слънчева копнежите подклажда
и аз поемам с шепи подарения нектар.

Обичам те и вечер от тревоги уморена,
но с усмивка неизменна на опрощаваща жена.
Обичана и мразена,но непокорена,
заспиваща на залеза със огнени цветя.

И сякаш в мен надеждата със жажда
полита към звездите със земната мечта.
И нощта със тайнствата,които ражда
дарява ми безкрайната си обич,топлота.

Обичам те за силата на твоето търпение,
за болката по многото изгубени чеда!
Затуй,че и от мъката си черпиш вдъхновение
за радостта в очите на твоите деца.

И търся те в смеха на птичите ти песни,
в сълзите що разказват за житейска си съдба,
във музиката ти планинска на водите дълговечни,
във гордостта,че има те и тебе на света.

Обичам те !