автор: DoriN

Любов,
изгаряща кат` огнена следа,
болезнена или красива,
оставяш в нас божествена искра
и повет на душа щастлива.
Живот,
изпълнен със мечти
Ти вдъхваш със сърцето си голямо
и най-чудесна си ни Ти,
когато се опреш на слабо рамо.
Душа
с душа ли пак ще проговори,
сърце
с` сърце ли ще запее,
за Тебе всичко то ще стори,
защото с утрото Ти то живее,
със залеза, със светлината
на нощните звезди,
че няма истина по-свята,
която ни даряваш Ти.

Не си отивай,
моля те, Любов!
Не се плаши,
Ти, птица предпазлива,
че не един,
че не един живот
Ти от тъгата си спасила,
че не една,
че не една съдба
си Ти пресътворила
и всяка искрена сълза
със болката си я изпила.