Колкото се стремях
към звездите да гледам,
хич не ми бе до смях
нито в крах. Ни в победа.
Всъщност плаках от жал
вече няколко пъти,
че замесен от кал
криввах страшно от пътя.
Но и друг не корих,
и в усмивката брадва
аз не крих...И над стих
чужд най-адски се радвам.
И щастлив, и сломен,
все съм трънче в окото.
Който слезе из мен
ще съзре как животът...
му помахва със клон
и милувка дарява...
Всяка обич е дом.
Аз не знам друга слава...