автор: lost_in_translation

Лягам и затварям очи…пренасям се в свят пълен с мечти...
Слънцето изгрява и носи прекрасното утро. Една роза разцъфва пред мен.Пъстри пеперуди ме водят по вита пътечка през гората…
Момент,секунда, или вечност?
Гората, все по-дълбоко и по-дълбоко в гората. Денят губи ярката си светлина, само някои упорити лъчи се отразяват по короните на дърветата.
Една катеричка се спира пред мен и всякаш, всякаш… ми маха да я последвам.
Не! Това е сън…но тръгвам, следвам я.
Все по-тъмно и усойно е. Гората ме поглъща в дълбините си, а катеричката изведнъж изчезнава или… или…
стана мечка!?
О, мечо води ме по пътечката китна, изведи ме от гората.
Но, не би…
Мечокът ме поведе все по-навътре, там където светлината изчезна и остана една осойна димна бляскавина.
Страх ме е но не от големия мечок пред мен, той сякаш ме пази! Страх-ще искам ли, ще мога ли да се върна? Но, продължавам, вече тичам, търся своя път, но следвам всякаш сляпо доверила се на една мечка пред мен.
Оставам без дъх, спирам и затварям очи…
Сън,било е сън.
Отварям очи и съм някъде там, не знам къде но знам, че съм далеч - не ме е страх.
Усещам топлина, усещам дъх на цветя, и виждам… виждам- нищо не вижвам. Тъмно е и тихо. Не ме страх но треперя, знам че нещо ще се случи. Усещам някого там в тъмното, чувам как поема въздух и усещам дъха му. Не знам кой е но му вярвам. Замислям се " Как можеш да вярваш на нещо, което не виждаш, не знаеш какво е или къде е, какво иска от теб… Не знам, но му вярвам!"
- Ти? Ти ли ме изведе от гората?
-Не, аз те водех през нея.
-Но, как?
- Аз!
Аз бях изгрева на твоя ден.После бях розата, която запали пламъка в очите ти и след нея пеперудите, които върнаха усмивката на лицето ти. След това се превърнах в малката катеричка, която ти даде надеждата а на края бях мечокът, който ти донесе сигурността в тъмните доби на гората.
-А сега, сега кой си, излез от сянката. Нека видя истинския ти облик.
Но не стана по-светло, той не се показа…
Не го видях и той не каза нищо. Пророних една силза, само една.Усетих как всякаш всичко замръзна за секунда и моята пареща сълзичка се търкулна.
И точно преди да падне усетих допир по лицето си, усетих как бузите ми пламват а сърцето ми тупти по-силно от всякога.И почувствах ръката му и моята сълза сливаща се с нея и изведнъж-съзичката ми грейна в снежно синя светлина и се преобрази в най-красивото цвете което съм виждала. Затворих очи и сякаш за да проумея какво става…
И тогава разбрах - Вече не бе нужно да видя лицето му, облика му, защото знаех…бях срещтнала Него! Моят пазител, моята надежда, моят изгрев…

И тук, отворих очи. Нямаше го цветето, нямаше тъмнината нямаше и гората. Бях обратно в моята стая, стислнала силно в прегръдка плюшеното си мече. Останала ми бе единствено една капка надежда- сълзата която се търкулна по лицето ми.