автор: feniks

Узряха
устните
на устието -
речно
сред лунни
пръсчета и
напръстници-
птичи,
в нарочни
погледи,
бездънни
различно
свити.
И щипещ
е на времето
пасажът-
рой диви мигли
в докосване,
танцуващо и
перлено.
Изгряха
зениците ,
късните,
небето
изворно
проплака,
а после
притаи се
в гората-
трепетно
нежно-
дланно.
Горяха
устните ,
безсънни,
без- знание се
пръскаха
сред капчици
тъга,
по шепи
вятър.
Отпих
червеното
в сълзите ,
отчупих
сърп
от бялата
погача-
мълчание и
вяра.
Сънят
безумно
взря се в гънките,
най- скритата
мечта,
за двама.
Летиш...
в сърцето ми