автор: verysmallanimal

Тази сутрин,като много други
ти надникна плахо във съня ми,
махна със ръка и се изгуби.
Аз останах с думи да те мамя...

Грапави и сухи като пясък,
по лицето ми се стичат дните,
в нощите извайвам нови маски
за да скрия болката в очите.

Вкопчил съм се в миналото. Скрих те.
Неподвижен, сраснат с тъмнината,
стискам на часовника стрелките
и заспивам между двата свята.

Пак се любим. Смееш се. И виждам
как изпълваш стаята с желание....
Няма те.Оставам да събирам
пръснато на късове мълчание.