автор: dedenze

-О, мила ти си толкова красива, не знаех че има и жълти контактни лещи. Тази диадема на главата е така изкустно изработена, ще разрешиш ли, да докосна само? След толкова път, съм в Рая, нали?


Служителката с идентификационен стикер Мила се отдръпна уплашено и извика:
- Хели, моля те ела, тук има някакъв луд земянин, говорещ глупости и правещ опити да ме опипа.
Хели се появи с изкуствена усмивка и бързо каза:
- Добре дошъл господине, вашите документи ако обичате.
- Обичам, да и вас ви обичам, прелестни създания. Та какво да направя за вас?
Мила първа се съвзе и посочи прозрачната торбичка окачена за врата на земянина. В нея имаше цял куп документи и пари. С бързо и внимателно движение я свали и зачете. По лицето на възрастния мъж, бе изписана радост и блаженство. Опитваше се дружелюбно да прескочи преградната ограда, но явно не достигаха сили и умения.
- Хели тука пише, че боледува от алцхаймер, това не беше ли земно, ментално заболяване, трябва да внимаваме.
- Надали е опасен, щом са го допуснали сам, без придружител в междупланетен кораб с толкова скъпи билети. – Хели взе от непрочетените документи и бързо заразлиства, когато Мила почти изпищя:
- Боже та той идва в нашия дом “Последен път” за евтаназия, колко жалко. Такова разстояние и пари за такова нещо. Изглежда всичко е наред. Има нотариално заверено желание, когато е бил в нормално състояние. Платени всички такси и легализирани документи. Защо е било нужно да идва до тук и при тях доброволната евтаназия вече е разрешена ?

Земянина беше опрял глава в прозореца и радостно си говореше:
- Каква красота и зеленина, помня разходките с мама в онзи парк, как му беше името, там до училището с фонтана. Сигурно не е далеч от тук, сега ще го намеря, или ще помоля някой да ме заведе. Какви добри хора, като тати, вече е време да се върне от работа и да поиграем заедно. Хей хубавици, какво става, хайде няма много време.
- Мисля, че разбрах защо е тук – тихо промълви Хели- иска да умре, чрез много любов и прахът му да бъде разпръснат в космоса. Само ние предлагаме подобна услуга.
Мила вече набираше “Последен път” и през сълзи хлипайки обяви:
- Елате на космодрума, секция 21, имате клиент от Земята. – после тихо отвори преградата и доближи безстрашно земянина – Това не е диадема господине, така се раждаме тук в “Рая”, както го нарекохте. Може да докоснете, ако искате.
- О, благодаря, топла е, толкова съм щастлив, че не намирам верните думи, да сте жива и здрава ! Няма по-хубаво нещо от живота и любовта!