автор: enigma_

Дойде при мен в една далечна нощ,
разкъсвана от кратки мигове обичане.
Годините отлитаха с неизмерима мощ
и беше някак късно за поредно вричане.

Пропъдена, оголена Надеждата една
страхливо ни погледна иззад ъгъла,
усмихна се с греховно чувство за вина,
все пак,.... не бе веднъж ме лъгала...

В нощта тежаща от болезнено терзание,
с мълчание аз плахата усмивка разгадах.
Прегърнах я – Надеждата, с неистово желание,
сърцето ми докосна твоето ....и заживях

Ще помня дълго тази нощна среща ,с умиление
и мислите объркани кръжащи покрай нас
Но безуловно,без излишно вричане ....
и без съмнение,
потънах в твоето обичане и съм щастлива аз.