На камък ще се престоря –
студена, сива, неслучена.
На пътя ще легна отгоре –
за пътя ти да науча.
Ще бъда тайна, разголена,
нечакана, глуха, жестока.
И пръстите, гнили корени,
ще спъват твойта посока.
В съня ти ще драскам нощем,
на пост като съвест ще бъда.
Във твоя свят да съм още,
докато смъртта ме пропъди.