автор: dedenze

Доста години изминаха, от както си отиде от този свят. Беше бохем и добър художник. В професионалните среди, сигурно го помнят – Досьо Досев. Беше овладял една трудна техника за рисуване с пулверизиране на боите. Получаваха се доста интересни и стойностни неща.

Сестра му работеше при мен и така се запознах с него. Бяха тоталитарни години , а той волен, свободен и прям. Често пийваше повече и даваше всичко, което изкара на съмнителни хора и компании. От малък се прекланям пред изобразителното изкуство, виждал бях доста негови, уникални картини и така се сприятелихме. Когато избухна демокрацията, живота на хората в изкуството стана доста труден. Превърна ги в търговци и менажери. Досьо трудно се вписваше в тези условия. Нямаше натрупани средства, живееше бедно, едва намираше пари за бои и все търсеше стари чаршафи за платна. Неговото разточителство и начин на живот го правеха нежелан гост и за най- близките хора. Същевременно имаше достойнство и не се молеше на никого. Помагал съм му с доста сериозни суми и той се издължаваше до стотинката. За жалост, пиенето се задълбочаваще, разведе се и остана повече от сам.
Често съм се питал, защо талантливите, не са житейски щастливи. Явно страданието, ражда стойностното изкуство. При него е почнало от ранни години. Три невръстни деца, остават пълни сираци в интернат. Той е най- голям с реални спомени за родителите. Все пак са заедно, докъто сестра му я осиновява една жена от София. Какви са били способностите на приемната майка не мога да кажа, но сестрата се формира като съвършен егоист. Стига се до там, че е обвинен в кражба на книга от дома на мащехата. Явно целта е била да се ограничат контактите с него, като съмнителен човек. Доста по- късно видях негови картини в нейния дом. Излъчваха много обич и топлина. Тя се държеше с него хладно и протоколно и не му помогна в тежките моменти, а имаше възможност. Вместо това, купи магазин, който сега отдава под наем в скъп софийски квартал. Между другото, тя напусна работа, създавайки доста проблеми на мен и колегите.

Не бях го виждал от година, когато се появи при мен в окаяно състояние. От покъсаната му чанта стърчаха скици и стари етюди, рисувани от него. Видът му беше на тежко болен човек. Говореше бавно и трудно намираше точните думи. Каза ми, че преди година са го намерили под прозореца на жилището му – партерен етаж. Над 3 месеца е бил по болници с амнезия и сега си спомня, че някои го е нападнал . Картини, мобилни телефони, всичко са му взели и изхвърлили навън. Когато го попитах, защо не потърси помощ от сестра си и брат си, горчиво се засмя. На масата имаше кафе и бисквити. Забелязях, че ги изяде почти всичките. Попита ме имам ли два билета за градският транспорт, имал среща с фирма за рекламна дейност. Дадох му билети и малко пари с ясното съзнание, че фирмата трудно ще го наеме в това състояние. Той благодари и каза, че до седмица ще ми ги върне.

Не знаех с какво да му помогна. Бях решил да ходя в съюза на българските художници, където членуваше и да ги помоля за помощ. Така и не стигнах до там. Срещнах общ познат и той ми каза, че Досьо е починал. Сега понякога рисувам любителски. Имам чувството, когато нещо не се получава, че някой ми помага . Дали не си ти приятелю, дано си на по-добро място !