по Марина
Две слънца изстиват – Господи, пощади!
Едното е на небето – другото в моите гърди.
Как тези две слънца – ще си простя ли сам?
Как тези слънца ме подлудиха - не знам!
И двете гаснат вече - не ме е еня нещо,
което първо изстине, то ще е по-горещо.
МК
София, 2010-12-01, 03:28 ЕЕТ, Марина 5.10.1915