автор: den

Запалих огън, светлината бяла
подгони сенките, но само отначало...
тогава влезе ти - от абаносовото тяло
се спускаха прозрачни капчици вода,

а огънят загасваше... по мократа следа
се движех сомнамбулно, но нощта
странно
не се превръщаше в катранен кош,
а светеше
от две слънца изгаряна,
две изумрудени слънца-зърна!

... спасих нощта,
притиснах, с риск да изгоря
слънцата с устни зажаднели...