автор: feniks

С току що покълнали
длани
по лицето ти
се стичам -
дива,
не-питомна,
една...
сред викове и
ветрове-
в гриви
вихрени,
сред гердани
от устни-
триъгълни,
пъстри.
С току що разлистени
длани
в лицето ми
надничаш,
зениците тайно
целуваш,
в гънките на
косите
танцуваш,
в сънища.
Сред
кръстопът
се намират,
длани и
извори,
вплетени,
бистри.