автор: ariel_b

Имаш ме пак
на върха
на прошепната дума.
Прозаично познат
ми разказваш
непознати мечти.
И разтварям широко
представата си
за теб.
Като лятна гора
са косите ти.
Всеки кичур
е кратка пътека
към изгрева.
Пъстрооко усещане
с аромата на младост
ме вика.
И ме имаш -
несбъдната част
от мечтите ти.