автор: vorastak

Всеки критикува и си мисли, че е прав.
Слушаш и усещаш преднамерения лаф!
А да лъже, накого желае да удари,
теб те стряскат тежките лъжи на критикари.

Всеки лъже, че проблема искал да почисти,
но след всяка буква, проличават задни мисли!
С истината, че е скъсал, няма капка свян,
за пари, на някого е станал параван!

Стреснат си, че слушаш денонощно компромати,
но от тях държавата, народът ни си пати!?
Помня, като малък четох "Патиланско царство",
с веселите си истории и без коварство.

Днес децата, в друго царство, всичкото попиват
и ще доведем на психиката им до срива!
В преход днес живеем със лъжовните слова,
че децата слушат, не усещаме вина!?

Нас ни има днес, че жертви правеха дедите,
ние и отечеството бяхме им в мечтите!
Правим ли го ние същото за наш,те внуци,
или ще ни помнят като ктръвожадни вълци?

Моля ви, да спрем с изливането на помия,
с нея влизаме в затворническата килия!
Но добре, че истина - слова се разминават,
заради което още имаме държава!