Мечтата обяснява че работата на лирическия е спукана,понеже тя е изстинала т.е.неосъществима мечта,но все пак си остава мечта,а в същото време е толкова далечна,че дори не може да провокира страдание. Смисъл лирическия дори не може да я изстрада,а като изстрадаш нещо продължаваш напред. Исках да изразя някакво усещане за патия и безпътица.Обаче явно не става ясно от текста.
Мерси за коментара.