автор: Osip

Животът се отчупи
като хляб.
Преля го с вино тихото ни случване.
Отчупи се, трохи пророни и се спря
на ъгъла, където циганчето лъскаше обувки.
И глад ни беше, и съдба
нагарчащото черно удоволствие
да си делим и думите
и кротостта,
и бяса,
и въпросите.
Не вярваш, но е минало веднъж
диханието на мразовита вечер
върху измокрената лятна ръж –
с това тесто живеене не се омесва.
Приятелю,
аз вдишвам от смъртта
полетата, в които ще заровят
обичането ни и тежестта
на всичките пораснали жестокости.
И ще отчупя погледа ти –
като храм.
Ще бликне обич и ще литнат гълъби.
Но ще е късно –
и последната троха
раздадох за да си платя
за фурната.