автор: mysticism

Премълчана отново лежеше на дъното
покрита с чудовищно стихващ заник
истината отново надничаше в бъдното
и поемаше своята песен - това бе последния вик.
После тишина обгърна зловещо нощта,
мислите давеха се в пустошта на душата,
премълчаната истина бе вече половина лъжа,
чернейки сочеше на Болката пареща следата!
Лъжи неизказани, изгубени истини
танцуваха танца на хаоса в света
безследно загърбено пропадна красивото в мислите
едничка надежда крепеше луната в нощта!