Момче и момиче – влюбени те бяха.
Под звездите тази вечер те седяха.
Тя, закрила се с ръце, сълзите крие.
Той – легнал, а погледът самотно вие.
Те не знаят, но скоро ще се разделят,
но от любов всички трудно се отделят.
И обсипани те от лунна светлина,
след целувка оставят всичко настрана;
припомнят си отминалите времена
на страст, любов и чувството за свобода.
Беше вечер пак, кога се запознаха
и още от първия поглед разбраха,
отвън под нощното небе осветено,
че за срещата е всичко посветено:
блясък в небосвода, луната, звездите,
лекия повет, песента на щурците.
Съдбата даде подарък – срещна ги тук,
а други цял живот чакат един за друг.
Дълго време те заедно прекарваха
нощите, дето бързо отминаваха.
Страстта между тях бе необикновена,
с очите срещаха утеха душевна.
И той направи нещо необичайно,
любовта кара всеки да мисли крайно.
Отгоре гледаха искрящи светила,
в миг една и двамата бе осветила.
И момчето реши да й даде име:
`Тя над нас и ние над нея ще бдиме`.
А тя примигваше леко, но и ясно,
опитваше се да каже нещо гласно.
Изглеждаше сега по-тъжна и жална,
а светлината от нежна стана кална.
Как самотно изглеждат нощем звездите,
както и човека заедно с мечтите.
Откъснати една от друга, далеко,
чувстваме, че със нас е много по-леко.
И поне един да й се наслаждава,
далечината става вече забрава.
С времето те сърцата си разделиха,
всички истини между тях си откриха.
Но само едно момчето не знаеше,
момичето го скри – от обич го пазеше.
Душите им вече напълно се сляха,
две туптящи сърца в едно се събраха.
Сърцето като носител на свои чувства,
е неспособно друга любов да вкусва.
Живот един за друг е живот във рая –
не мислиш за друго, не идва ли края.
Може всяко хубаво нещо да свършва,
с добро, зло, радост и тъга да завършва,
но всеки с жар доверил се на съдбата
си има, там горе, закрилник – звездата.
Несравнимо бе всичко, но края дойде –
в лятната нощ на срещата тя не бе.
Момчето чака будно и до сутринта,
но от момичето нямаше и следа.
Съкрушен, без нищо да мисли и казва,
си спомни какво тя преди му приказва.
И сега е сам с разбити, тъжни чувства,
сам и само лошо и болка предчувства,
сам със полъха сух на летния вятър,
сам със птиците и нощния театър.
А отгоре нещо искрящо примигва,
светлина като сълзи пада, изригва.
Как самотно изглеждат нощем звездите,
както и човека заедно с мечтите...