автор: chocolate

Спри до мен, недолюбен и недоразбран мой.
Позволи ми да срещна погледа ти стаено отчаян.
И нека разколебаната ти вяра престане да се терзае,
че точно в този ден и в този час,
на този безличен тротоар
и пред този късен есенен залез
ще ме срещнеш и разпознаеш.

Ела при мен, непомилван и непогален мой.
Дай ми дланите си - ще ги стопля с гръдта си.
Устните ти, нагарчащи и пресъхнали в самота -
да усетя с дъха си по теб пробягал.
На тялото, тръпнещо от сдържана жажда,
да усетя мъжествеността
и как се разтапя бавно под повърхността в айсберга на забравата.

Не си тръгвай, обречен и случаен мой.
Аз ще съм тази, която ще е оттук нататък.
Не свеждай невярващо глава
и не проклинай съдбата си гладна за щастие -
аз твърде дълго те очаквах, ти няма как да го знаеш...
Забрави миналото и настоящето,
пречисти съзнанието си -
искам те за мен да е светъл и бял.
Тази нощ ще ти разкажа тайните си -
аз съм твоята Шехерезада.
А утре, ако желаеш - извикай палачите...