Сърцето е прободено – кърви,
душата ми е счупен часовник,
след всяка крачка оставям следи,
любовен пленник съм и затворник.
Не искам да бъда сляпо воден.
Спри! Махни таз лукава усмивка.
Аз за щастие не съм бил роден.
О, съдба, о, безгрижна напивка.
В сън и щастие живот замина.
Любов дойде без нежно да пита.
Мнимо детство отново премина.
До смъртта тя не ще бъде сита.
`Чуй тез капки от любов обвити` –
от борба ти така ме приспиваш.
Моята душа и сърце – скрити,
света истински веч не откриваш.
(за плагиатската любов)