автор: Ranobudniche

Огризките от моята трапеза
привличат често уличните кучки.
Заблудата в магическия жезъл
притихва бързо с думичката „скучно”.
Стремежът да съм строго месоядна
(без жал) ме ежедневно разболява.
При пълна маса – пак съм зверски гладна,
стомахът ми раздразнено припява.
От днес минавам твърдо на диета.
Покривката ще късам бавно. С нежност.
Да хапна, ако пак ръка протегна,
ще взема зеленчуци. Пресни. Свежи.
А после ще почистя най-прилежно
хладилника и фризера.. бюфета.
Ненужното ще махна. Неизбежно.
И точно там. При уличните псета.