автор: k2

Сказка на професор Charles Mackintosh пред „Обществото „Изток-Запад”
гр. Дарби, графство Дарбишър, Англия

„The science chronicle”
/със съкращения/


“ Земята е кълбо. И се върти. Католическата църква официално призна този факт едва през 1992 година. За протестантската не гарантирам! Слоновете, качени на костенурката могат да си отдъхнат с облекчение. Самата костенурка под тях може да се отдаде на заслужена почивка. Църквата може да се засрами. Тези неща биха могли да се случат. Но какво се случва в действителност? Земята е кълбо и се върти. От запад на изток. Около Земята има атмосфера, която също се върти. От запад на изток. И леко закъснява, може би от мързел, може би от центробежната си инерция... Но във всяка въртяща се система е доказано, че се появява тайнствена сила, наречена на името на откривателя си – някой си мистър Кориолис. Доста е слабичка тази Кориолисова сила, но достатъчна, за да влияе на циклоните и да ги завихря винаги надясно в северното полукълбо и винаги наляво в южното.

Ако сте прашинка от камилска фъшкия и тръгнете на път от екватора в посока чист север ще се отклоните на изток. Е, това означава, че ако живеете в Истууд и сте тръгнали на север към Бринсли, където живее старата ви леля, за да споделите с нея прекрасните домашни курабийки, които тя винаги сервира със следобедния чай, вие неминуемо ще се отклоните. Според уравнението на мистър Кориолис за това разстояние /около 2 мили бел.ред./ отклонението ще е такова, че най-вероятно няма да уцелите вратата на почтената възрастна дама с една десета от четвърт инч. Тук няма да разглеждаме случая, в който бяхте доста жаден и не уцелихте точно с толкова, колкото е векторното отклонение между къщата на леля ви и кръчмата на Хокинс с неговата домашно приготвена ледена бира. /смях, професорът отпива от чашата с вода, сложена на катедрата/

Дори може да сте се отклонили твърдо на запад – не знам къде живее леля ви, но какво ли не прави жаждата. Все пак това са други сили, за които сега няма да става дума. Но ако след чая и вдъхновен от сладките с кимион на леля си решите да продължите на север, примерно до северния полюс, отклонението, ако премахнем околните въздействия на лошите пътища, красивите пейзажи на Йоркшир и т.н. разсейващи фактори, може да сбъркате с няколко стотици мили. Особено, ако слушате жена си, която седи до вас в колата и разлиства пътния атлас като модно списание. /отново смях, дама от първи ред прибира смутено някакво списание в чантата си/

В идеалния случай ще сте се отклонили именно поради силата на Кориолис. Да, нея я има, да, тя въздейства на физичните тела и да, може да се измери. Но дали тази сила, неотменна част от гравитацията, има и друго ниво на въздействие, което може да се измери? Според моите проучвания такова ниво съществува, то е ментално, дълбоко заложено в самите нас. Всяко същество, всяка жива твар по земята е физичен обект. Менталната ни същност също. Тази подсъзнателна сила, да я наречем „Кориолис прим” може да бъде идентифицирана, засечена и проследена в културните пластове на всички исторически общества. Забележете – и в двете полукълба тя се проявява в една и съща посока – на изток. Копнежът по „мистичния изток” е стар колкото човечеството. Нещо ни тегли натам, нещо ни кара да търсим щастието все натам - на изток. Според една от теориите на разселването на човешкия вид именно в тази посока са се запилели доисторическите пътешественици „хомо еректус”. /смях, зад гърба на професора на екран се прожектира изправен примат с шапка с козирка, вгледан в компас/

Е, на тях са им трябвали няколко стотици хиляди години за да стигнат от Африка до Камчатка, но никъде не се споменава, че силата на Кориолис действа бързо. Или бавно! Но го прави постоянно. Да оставим тази теория на мира, сигурно много мои колеги ще извадят контра теории, една от които е, че малкият еднометров хуманоид наречен хобит е по-стар вид хомо, който пък е тръгнал от Камчатка и се е запилял в Африка, където е почернял от слънцето и е сега е известен на науката като африкански пигмей. Това са теории за физическото разселване на нашия вид и древните му предвидове.
/възрастна дама се измъква от втори ред, ляво и се насочва към изхода на залата/ Само да подчертая, че леля ви винаги е живяла в Дарбишър и не е напускала дома си никога, освен в оня случай, когато срещнала чичо ви на селскостопанския панаир в Южен Йоркшир /бурен смях, възрастна дама възмутено ускорява ход/... но да не се отклонявам.

Менталните подбуди за разселванията могат да бъдат проследени едва откакто съществува историческа памет, съхранена в митове, легенди и древни поеми, а по късно в писмени паметници. Накъде тръгна Александър Македонски да търси края на света?! На изток. Познаваше ли той великия океан на запад? – Да! Е, защо, след като е имал единия край на сушата и ширнало се безкрайно море, Александър Македонски не се е обявил за Адмирал и не се е метнал с войската си по корабите, за да отплува с прилива от Херкулесовите стълбове към днешните америки хиляда и кусур години преди Колумб?! Единият възможен отговор е, че просто не е бил роден в Корнуол, а другият е, че нещо го е дърпало на изток. Легенди за несметни богатства, мечти за велики подвизи, инат, коня му Буцефал /залата се смее/ Всъщност това е „Кориолис прим”. Самата физична същност на човека, проявена на ментално ниво го кара да се стреми на изток, когато плануваното пътешествие надхвърля седмичната разходка до къщата на леля му и великолепните и домашни бисквитки с ким.

Кой още се е опитал да тръгне на изток? Рим, Кръстоносците, Наполеон, Хитлер. Кой успя да реализира своите цели?! Никой от тях. „Какво става тук?”, ще кажете вие, „Нима менталната ни същност е в противоречие със законите на битието”? Може би ще се запитате дали нашето собствено подсъзнание ни кара да вършим исторически глупости? Интересна теория, ще я включа в списъка с теми за размисъл след неделния чай. Но преди това да видим какво се е случило в глобален мащаб в обратната посока – от изток на запад. Както вече споменахме онзи португалец Колумб прекоси океана и повлече след себе си историята на съвременния свят. Защо успя ли? Защото търсеше „изтока”, тръгвайки на запад! Хитрият му португалец е съчетал копнежа с реалността! В личен план той може и да се е провалил, починал е в бедност, но в исторически не е. Великите географски открития на другия португалец - Магелан, Йоркширеца Кук, и редица други са започнали с пътешествия в тази посока. Джеймс направил още две експедиции, тръгвайки директно на изток, но, доколкото си спомням май са го изяли някъде /смях и освирквания едноврменно/

А какво да кажем за великите завоеватели? Чингиз хан, Атила, преселението на народите? От изток на запад! Защо те не сбъркаха посоката и не хукнаха на изток? Ще кажете, че са го направили – Кублай се е опитал да завладее изтока на изтока – Япония, империята на изгряващото слънце. Според историците флотата му е разбита по чудодеен начин. Без битка, разпиляна, потопена. На няколко пъти. Кублай е насочван от „Кориолис прим”, но от какво е победен?! От съдбата, от случайността?! Нима пак менталният му стремеж е бил в разрез с някаква друга фундаментална сила? Победен е от „божествения вятър”! „Охо”, ще кажете вие - разбираме накъде бие този! Дали?!

Да преминем на другото ниво – Християнството на практика се разпространява на запад, прекосява океана и завладява Северна и Южна Америка. Ислямът нахлува от изток с турските орди и се спира чак пред Гибралтар, а сега втората му и още по-мощна вълна обсебва душите на цяла прослойка в Америка, настъпва в Европа и Африка и скоро е възможно да видим джамия и в Антарктика.

„Мъдростта на Изтока” под формата на всякакви учения – за Дао, Буда, Кришна, завладяват все по-сериозни позиции в западния свят. Тълпи от гуру, йоги, мислители и прочие нахлуват на запад със своите езотерични учения, философии и „тайни” познания. Учат ни на всичко – от това кой е създал Вселената до това как да практикуваме тантристки секс от мрак до зори. /на екрана зад професора се появява сложна поза от „Кама Сутра”, залата дюдюка/

Русия подгони фашистите на запад и успя. Америка се включи в тази война, но тя победи по-скоро Япония, която е на запад от нея, отколкото Германия. Освен ако не сте повлияни от десетилетната американска пропаганда и не сте на мнението на платените историци, според които безпомощна Европа е спасена от силната Америка, а Русия е взела участие във Втората световна война колкото за протокола. /дюдюкания/
И така – да направим едно обобщение: Силата на Кориолис прим ни кара да се стремим на изток, докато някаква друга сила обрича тези стремежи на провал и прави успешни всякакъв вид инвазии точно в обратната посока – на запад. Ако приемем, че съществуват културни вълни, които обуславят последвалите милитаристични, социологически, етнически и каквито щете други вълни, то тези културни цунами със сигурност се движат в посока от изток на запад. Ще попитате защо слагам на първо място културната вълна, пред военната, например.

Защото всяко действие на индивид, група, общност, се базира на определена идея – за произход, съществувание, цели и вменен дълг. Именно тази ИДЕЯ е плод на културата на определения индивид, група, общност. Културата не като салфетка в скута по време на обяд в шикозен ресторант и „бихте ли ми подали солницата”, а като наслагвания от мироглед, себеосъзнаване, себеоценка.

И така, осъзнали фактите да се изправим пред ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС – каква е тази сила, която превръща подсъзнателните ни стремления в пепел по вятъра?! Кое съсипва всичките ни походи на изток – към обетованата земя?!
Да разгледаме една проста система от две тела – Земята и Слънцето. Животът на Земята е немислим без енергията на Слънцето и поне тук трябва да се съгласите с мен, без разлика от пол, възраст, етническа и религиозна принадлежност. Ако не вярвате питайте старата си леля защо държи мушкатото си на прозореца. И, ако ви изгледа с „онзи” поглед, не и се сърдете, припомнете си, че все пак тя е майсторът на великолепните соленки с ким, които обожавате. И така, според закона на мушкатото /смях/, цялата енергия, която е необходима за живота на земята се доставя от Слънцето.

Системата от две тела обаче има своята особеност – едното тяло се върти около другото, едно, и второ - върти се около себе си. Получава се нещо като равномерно изпичане от всички страни на този сладкиш – Земята. В следствие на въртенето на същата от запад на изток цялата енергия, която получаваме идва именно като насрещен енергиен вятър – ОТ ИЗТОК! Земята е като пиле на грил, качен на въртележка. Няма значение в каква посока се върти въртележката, нито грилът, пилето все ще се опече, ако достатъчно дълго е изложено на огъня. Но пилето на грил си има свои грижи, като например къде е пилешкия рай, а ние се интересуваме от по-земни неща. А основната ни сила, както казахме се крие в любопитството и в енергията, с което го задоволяваме. Резултат от цялото това образно представяне са пиле на грил и няколко идеи.

Учените са нарекли енергията на слънцето „Слънчев вятър”, случайно ли?! Много народи имат поговорки като например „Тръгвам накъдето ме отвее вятъра”, „Вятър го вее на бял кон”, /поговорките на английски са по-различни, тук предаваме българския им смислов аналог бел.ред./ случайно ли?! За кой „вятър” става дума?! Дали за оня, който суши изпраната покривка на леля ви на простора, защото сте я окапали с онова божествено сладко от череши, с които соленките с ким така великолепно си кореспондират? Или пък оня „божествен вятър”, който е помел армадата на Кублай пред японските брегове?! Случайно ли?!

Сигурно имате някой и друг колега в офиса, за когото можете да кажете, че поведението му е като на ветропоказател, съотнесено с мнението на шефа? Случайно ли?! Нима авторитета на шефа не е определена сила, въплъщение на неговата енергия, разбира се подплатена и с довода на физическото измерение на месечното ви възнаграждение? Не ме разбирайте погрешно, вашият шеф не е Слънце, но все пак./смях/
Първият обожествен от хората предмет е именно Слънцето. Главните човешки богове винаги са били отъждествявани със Слънцето. И след като тази сила изпраща към земята своята насочена енергия защо да не се съгласим, че е по-добре да я имаме в гърба си, отколкото срещу ни?! Именно затова всичко, което тръгва „по вятъра” на енергията е успешно и всичко, което му се противопоставя е обречено на провал.

Сега вече можем да се изправим пред ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС – нима сме създадени да желаем непостижимото, обречени да осъществяваме само възможното? Нима подсъзнателно се стремим да се противопоставяме на божественото, на реда във вселената, на елементарната физиката, ако щете? Може би тук се крие разковничето за християнския първороден грях на опълчването на авторитета на бога... В този наш стремеж ли е закодирано желанието за самоунищожение, тълкувано от различни религии и като желание за „единение с бога”? В това противопоставяне ли е „силата на човешкия дух”, който бил в основата на просперитета на вида хомо сапиенс сапиенс? Тогава този „дух” различен ли е от онзи „дух” от триединния християнски бог или в теологията на християнството зейва огромна дупка? Въпроси, на които тази наша кратка среща няма да даде отговор.

Но не забравяйте – някой някъде беше казал, че всеки въпрос иде от Сатаната, а всеки отговор иде от Бог. Пита стремежът, отговаря реалността. А ние, човешките същества, сме любопитни. Затова в Церн ровим из физиката на елементарните частици за божествен замисъл, но не пропускаме да погледнем и в ореховия шкаф на старата си леля, където предполагаме, че тя крие записана черно на бяло рецептата за великолепните курабийки с магданоз. Или бисквитки с ким. Или каквото ние си мислим, че са нейните сладки за чай.
Благодаря за вниманието!

/Аплодисменти, водещият дава думата за въпроси. Професор Макинтош се отзовава и отговаря на два от тях /

Питате ме как ще коментирам историческия факт на Британската империя в контекста на изложената от мен теория за историко-енергийните ветрове? Колониалната политика на империите не е мой научен приоритет, но вижте на картата къде се намират метрополиите спрямо своите колонии. Или по-точно къде са се намирали в навечерието на световните войни. Какво са тези войни, ако не бурен, експлозивен израз на възстановяване на равновесието, енергийното статукво, нарушено от експанзията на т.нар. Велики сили на изток?!

И другият въпрос беше какво да очакваме в близкото бъдеще в глобален мащаб, според моята теория за енергиите?

/професорът сочи две млади дами край трибуната, готови да му поднесат букети. Едната е красива азиатка в строг бизнес костюм, другата е мюсюлманка с черен никаб*/

Ще дам съвсем кратък отговор – научете как се произнася думата „Аллах” на китайски!
/бурни освирквания в залата, професорът се оттегля с усмивка/


* никаб - женско покривало, което обхваща лицето, с изключение на очите)