автор: AlenRoden

Разликата между мен и теб е, че аз съм хванал себе си на тясно, а ти, моя любов, ще се опиташ да го направиш, но малко по-късно.
Засега си красива светлина в очите ми – така ме заслепяваш, че не мога да обърна внимание на малките неща, които остават в периферията, в една сенчеста среда на есенни дървета, дъжд и кал, която сред толкова слънце в очите остава незабелязана. Но, моя любов, ти си такава – как да ти устои човек? Идваш, събличаш задръжките с бързината на художник пред бял лист хартия. Вкарваш копнеж, лековерно чувство за сигурност в бъдещето, лека доза страх, но от този, с който Колумб е открил Америка. Страхът на пътешественика е опортунизъм – такава си ти, моя любов – опортунистична като извънземни край хирургическа маса. И въпреки членовредното сравнение, ти продължаваш да си вълнуваща - защото всеки казва, че летящи чинии няма. Но теб те има, въпреки всичко. И си толкова нелогична, колкото и скептицизмът на тома-неверниците за наличието на други цивилизации. Ти, моя любов, сама създаваш цяла своя цивилизация – в повечето случаи твоят народ е съставен от слабохарактерни лигльовци като мен, които имат повече сърце, отколкото мозък. Това ти дава заслуженото право да ги манипулираш – но как инак да охраняваш мира сред своите благоговеещи поданици? Най-лесно се управляват глупаци. Ти, моя любов, си далеч от това определение, но често то е функция от твоето влияние. Странно е, че съзнанието за съществуването ти не представлява дори за кратко коректив на поведението на влюбения – той се пуска с кану по бързей, чиито край не се знае къде е, кога е и най-вече - какъв е. Той се засилва към непознатото с бързината на дете, разрушаващо кула от карти. Прави го и със същия ентусиазъм. Прекрачва смело разпиляните книги, които е изчел и въпреки тях излиза на дъжда, без връхна дреха. Стъпва върху клатещ се перваз, за да не го хванат. Човек прави това с ясното съзнание, че може да се нарани. Но нали затова си опортунистична, моя любов – даваш шанс за ново начало, дори всъщност да си недоразбран преждевременен край като разбит череп върху плесенясала скала. Но и аз искам да ти го кажа – ти си вълшебна и ме караш да мисля, че владея кануто до съвършенство. По дяволите, никога не съм се качвал на кану.. Няма значение. Моя любов, не си тръгвай. Дори да остана глупак...