автор: azzurro

Измъкнаха го от досадния юрган , който беше предназначен да придържа, та да не се изхлузи важният, докато се завиваха, прегръщаха и мачкаха под него. Бяха го вмирисали на какво ли не-отчасти на крака, после на пот, на малко виненки от остатъчни вечери, на бърза любов, на слюнки от среднощни скандали и какво ли не още
Чакаше с нетърпение водата, праха и пералнята, ооо и ароматизатор, ако може, разбира се. Ох, а после навън на въздух . Така си мечтаеше юрганският плик, обвивка и свидетел на тези, които го използваха и нехаеха за деликатното му чуство за чистота, ако може да се говори за такова.
Най – после, след умопомрачително и удоволствено въртене, като на виенско колело, беше измъкнат от люка на пералнята и отнесен на простора, който за разлика от останалите, висеше извън балкона – възможност за повече слънце и въздух.
Отдъхнал си, пликът примижа с белотата си и разпъна царствено снага.
Току поотпуснал се на въжето, усети нечие присъствие, което го залюля. Това беше вятърът , какъв ти вятър – това беше прогнозата на времето. ЧАРШАФЪТ НЕ БЕШЕ ЧУВАЛ ЗА ТОВА. Ромбоидният му отвор се разпъна и леко, с въздишка пое въздуха.
А прогнозата не беше никак благоприятна за нежния му нрав. Южен вятър , съобщиха,силен, с незнам си колко километра в час: пазете се от падащи предмети, като същевременно си приберете излишните, които могат да полетят в пространството и да причинят неприятни усещания. Направо ураганен . Пликът се усмихна, слънцето макар и ноемврийско, галеше всичко наоколо, включително и него . В началото лек порив го залюля, като че искаше да опита до каква амлитуда може да го откара . Той се наду важен, незнаещ какво го очаква. След малко южнякът се пъхна ненадейно с цялата си мощ през отвора му и го изду като балон до краен предел. Ама какво правиш с мен, извика пликът. Вятърът мълчеше. Всъщност, не можеше да се каже, че мълчи, защото първо се чуваше лекото му свирукане, а после се чу виенето на силата му, която без да пита повече се хвърли върху чаршафа, размята го насам натам, наду го още няколко пъти с желание да го откъсне от щипките. Чаршафът се мяташе безпомощно и хвърляше мокри пръски наляво и надясно, разтърсен и възмутен. Имаше моменти на отпускане, вятърът спираше, тогава чаршафът потръпваше и събираше ромба в средата. Увисваше безпомощно до следващият порив, който ставаше все по – силен и мощен. Пръските намаляха, влагата поизчезна, той оставаше без дъх, само успя в един момент да прошепне – спри , съвсем пресъхнах, остави ме, иди другаде. Но не, вятърът си го беше харесал не за друго, а защото беше гооолям два персона, че и три може би.Той не разбираше от такива мерки, имаше друго усещане, което му подсказваше това става ли за забавление или не, а колкото по – голямо, толкова по – добре. Искам си на леглото, там да го обгръщам онзи миризливец, юргана . Няма ли кой да ме прибере, изтощено мрънкаше пликът. Нямаше, всички бяха на работа. Вятърът влизаше през големият му отвор, облизваше всички ъгли, вдигаше го нависоко, толкова, че да полетят заедно, но чаршафът страхливо се стискаше и не се даваше. Остави ме, съвсем ме изтощи, отиди при някой друг, пищеше пресъхнал и започващ да се сбръчква чаршафът .
Ха ха , блъскаше го вятърът, много си капризенннн, няма да се отървеш лесно от мен, харесваш ми с твоите капризни писъци. Кой те довя, откъде се взе, по това време духат други ветрове?! И аз не знам, фучеше вятърът, морските течения се объркаха, тръгнаха в други посоки , хората полудяха съвсем, обладани от себедостатъчността си , а ти не даваш да те подмятам поне малко. Ха ха ха ха. Стига, изцапа ме, пищеше пликът. Като че това и чакаше, засили се вятрът още повече, довлече отнякъде пясък и клони, захвърли ги върху чистата белота и доволно изфуча – отивам си, ха ха , оставям те, но ще дойде другият, ще се срещнеш и с него, онзи леденият, пръстите му няма да те галят, ще те свият на ледена кора, няма да те ухажва, ще ти изпие топлината . Блъскаше го и фучеше, но вече с по- малка сила, беше го насукал като въже на простора. Наоколо всичко притихна -закапаха първите капки дъжд, които се превръщаха в порой . Дьждът започна да се прецежда на ручейчета през него. Притъмня. А нямаше кой да го прибере.