автор: angelhristov

"Стопанинът замина за Америка..."
Ат. Далчев

Когато приятелите ми
се качиха на самолета да отпътуват
беше вечер и сутрин в едно и също
пространство и време
(без разлика в часовете),
а аз останах да заспивам и да се будя
в друг свят, или може би само
в друга България.

Предметите в стаята и стените
са същите, но стопанинът вече не е стопанин
в собствения си дом,
все едно, в Америка или другаде,
всички ние сме емигрирали от душите си
и няма да се завърнем,
докато истински не заминем,
по Пътя навътре, който
винаги е отворен...

За онези, които напускат и си отиват,
по-леко ще бъде
да мъкнат камъни, вместо душите си
от една държава в друга;
самолетът излита скоро, но мястото
става все по-далече,
мястото, на което винаги
сме мечтали да бъдем.

(С това стихотворение поздравявам всички, които днес са тук, и които ще го прочетат! С обич: angelhristov)