автор: angelhristov

Една сутрин на ноември в неделя
Таня пие кафе,
облечена в тъмно сако почти от началото на демокрацията,
наоколо е сиво
и е студено-сиво в сърцето й,
термометърът отсреща показва пет градуса
и пред църквата се събират и скупчват на групи
сиви гълъби.
Сутрин пие кафе,
и от ръба на почти празната чаша
пред очите й унило проблясва
предишният век, пълен с отпътувалите присъствия
на най-близките ни приятели,
на Времето, което в най-дълбоката вътрешност на душите ни
(не) беше наше
и на целия ни живот, който никога, никога вече
няма да бъде...

Таня пие кафе
двайсет години по-късно.

ноември 2010