- Виж какво червей, 10 кредита и да доведеш този инженер до 1 час. Неуспеха ти подписва смърта, не само твоята – без присъда. Побързай, всяка минута умират хора. “Червеят “ се опита нещо да възрази, но при вида на големия мазер, изгуби дар слово и бързо се спусна във вентилационната шахта.
Там долу, под земята, живееха десетки хора извън закона. Хора, които не искаха да бъдат манипулирани и превърнати в идеални консуматори. Буквално ги бяха набутали в миши дупки, но те живееха, общуваха и оцеляваха на границата на невъзможното. Бяха свободни . Неволята ги беше организирала много по-добре от външните разглезени и деградирали събратя, имаха си собствена промишленост, наука. Развиваха се все по-добре и скоро щяха да бъдат решаващ фактор, за страх и ужас на външните.
Знаеше, кой им трябва, не го търсеха за първи път. Блокираше ли трафик компютъра настъпваше паника и суматоха с много жертви. Нямаше кой да го оправи, сервизните машини, даваха “заето” и надпис “недостиг на данни “. Сред хората в този град нямаще нито един с нужната квалификация и знания, инженерната професия не правешее много пари и не беше привлекателна- много труд за нищо. Съмняваше се, че ще го убеди да им помогне. Преди месеци, след подобна ситуация го държаха 3 седмици в психиатрия. С помощта на роботите санитари, успя да избяга, като им дал да решават задачата на буретановото магаре.
- Казаха, че ще ме убият, ако не те намеря и не им помогнеш – фъфлеше, червен като истински, торен червей посланикът.
- Това си е твой проблем- отговори инженера и дълбоко опъна от самоделната цигара – омръзна ми да се държат безпардонно от позиция на силата. Нека се оправят сами. В природата оцелява жизнеспособното. Да викат ЦРУ, ФБР, МИ, КГБ, банки и застрахователи, когото си искат.
- Моля те – изхлипа драматична “червеят”- казаха, че много хора умират !
- Тук под земята не умират ли, без слънце с оскъдна храна ?
“Червеят” свали последният коз:
- Ако не помогнеш ще наводнят подземните комуникации от шлюзовете .
Воината се водеше от години с променлив успех, но това беше нечовешко решение. Не можеше да го допусне, даже и теоретично.
- С колко време разполагам ?
- 40 минути.
Качиха го в полицейски хеликоптер, явно града беше блокиран. Поиска да го откарат при главния компютър. Поече от 10 минути спореха с някого, докъто получат разрешение. Съблякоха го гол, провериха куфарчето. За радост никой не различи инструменти от чипове. Двама въоръжени до зъби следяха всяко действие, но не разбираха нищо. След 3 часа, трафик компютъра заработи и всички въздъхнаха облекчено. Не посмяха пак да го арестуват, върнаха го в подземията с поредната нравоучителна лекция, че живеят опасно и извън закона.
“Червеят” го посрешна гузно и първи:
- Какво стана, направиха ли ти нещо?
- Направиха ми голяма услуга, опасност за нас вече няма. Няма шлюзове и вода, имаме допълнително енергозахранване и храна. Сам го направих, разбира се, чрез централният компютър. Всяка услуга, по законите на външния свят, трябва да се заплаща . Скоро предстои и масирана къмпания за свободното ни връщане сред хората с дължимите компенсации и реабилитации.