Бях на изпит в университета. Изпита беше върху самостоятелно подготвена разработка. Преподавателката изрично беше казала, че иска данните в разработката да са автентични. Не взех предвид думите й и си съчиних цялата информация. И така изпита се състоеше в следното: всеки един студент минаваше през самостоятелна беседа с преподавателката върху курсовата работа, която беше подготвил.
Ето, че дойде и моя ред. Дочух, че в началото на всяка беседа тя питала дали данните са автентични. Много интересно се получи. Защото точно тогава се бях зарекъл да не лъжа повече. Ако й кажех истината щеше да последва двойка, ако пък излъжех щеше да потъпча себе си. Тогава ми хрумнаха едни думи: „Да се притесняваш, че нещо може да се случи, значи да го преживееш два пъти.” След това ми хрумна да започна да си казвам позитивни утвърждения- като, „всичко е наред”, „всичко ще се нареди”, „тя е добър човек”, „аз съм добър човек”, „нещата вървят добре”, и така няколко минути, докато се успокоих. Влязох и седнах срещу нея. Тя само разгледа разработката ми без да ме запита нищо. Постави ми оценка и така си тръгнах щастлив. В този момент си извадих една силна поука, която ми служи и до ден днешен- вместо да се притесняваш за това, което може да се случи, успокоявай се с хубави мисли, така има шанс да ти се случи нещо съвсем различно.