автор: timon

Знам как се сипват звезди в шепите.
Знам как се убиват страсти
във всеки изгасен фас, утолил самотата.
След наученото търсиш местенце,
за да се свиеш на кълбо
в настръхналите страхове,
но Пърсивал те ритва с копита.
Оставя ти най-голямата синина,
причинявана ти някога
и блажено се протяга –
ъгълът се оказва запазено място.
Куцукайки с къси крачки
се отправяш на отсрещната страна,
молейки се призраците да са доброжелателни
и замиташ звездите
от шапките на джуджетата.