автор: pin4e

...
Надигаха ракия. И я лисваха
в гърлата си, съвсем по диогенски.
Устите им пресъхваха от вицове,
и давеха моретата във себе си.

Небето се напука – зряла диня,
а вятърът се шмугна – древен гущер.
Дъждът заблъска с ризница на рицар
и улови прозорците за гушата.

Вълна погреба кея. А рибарите
се смяха диво – вехти хлапетии.
Морето хапа сушата за лакътя,
докато залезът закуси с изгрев.