автор: Gargabela

Разходи ме до
Чистилището
и ме остави там...
Може най-после
да ме пуснат в Ада...
Толкова много
прокажени дни
с блудни нощи
се любят
и...пропадат.
Нищетата е гладна
с вечно отворена,
лигава паст,
Поредна доза
долнопробна дрога.
Да опазя душата си
не е в жалката ми власт.
А излишно е да казвам,
че повече не мога.

Разходи ме да
Чистилището
и ме остави там...
Може най-после
да ме пуснат в Ада.
Животът е покер.
Срещу всички си сам,
а Смъртта е картата,
която от ръкава изпада.