автор: mitko_jordanov

Безсънни нощите, тежък денят. Час не минава, даже минута без да си тук, до мен. Без образ, без допир, без звук, но си тук.
Гледам, оглеждам се, пипам, дори напрягам слуха...и чакам. Какво? Не знам. Чакам телефон, смс, писмо. Не ги искам, знам, че не трябва, невъзможно дори, но ги чакам, не мога да свикна.
Празно. Знам, все нещо ще се появи, ще закърпи дълбоката рана, но там вътре в разкъсаното сърце нещо твое остана. Боде. Напомня за сън. Бленуван сън, в който заедно бяхме, но е сън, събудихме се, а аз пак малко се успах.
Спокойно, дишам, живея, от това единствено повече страдам, страдам защото имам сърце, разкъсано, но още живо. Страдам от гняв, защото аз всепрощаващият не мога да простя, на себе си, на теб, не мога да простя. Страдам от безсилие, защото нямам сили да се справя със себе си, нямам сили да те изтрия от съня и деня. Нямам сили да направя крачка напред, нямам сили да се върна назад. Седя на място, подпиран от вятъра и Чакам. Чакам да се завихри течението, което ще ме понесе все едно накъде. Щом не мога, щом не искам, щом не трябва, щом.../допълни сама/, да съм там където бях, има ли значение къде ще съм. Щом не съм себе си, важно ли е кой съм.
Все пак научих нещо за себе си. Погледнах се през твоите очи. Видях свежите, нежни листенца свити в ядрото на зелка. Видях вярното подгонено куче свито на дървен плот. Видях се влял вдъхновение и осветил пътя напред. Видях се долен злодей. Видях се страстен и нежен. Видях се звяр трошещ врати. Видях се шепнещ любовно, видях се ревящо ранено животно. Видях и разбрах, това съм и такъв мога да бъда. Свтът е широк има по-подходящи.
Любовта е жестока, на хората с които флиртува нищо не прощава. Другия си отива, а тя остава. Остава да къртии къса, остава язва раздираща, всичко затрива. Пуска метастази по цялото тяло и скалпел не помага. Действа на приливи и отливи, като вълна на талази завлича. Сгъва на колене, с гърчове на пода поваля, отпуска за малко, после души и заслепява. Плачеш от болка, кълнеш, към телефона посягаш. В миг всичко се изпарява, обвзема те ярост, избухваш в злоба, засипваш всичко с хули, насечени към някой далеч. Това непрекъснато се повтаря, и денем, и нощем, във всеки момент.
Какзват, че времето всичко забравя, ела време не спирай, бързо през мене мини. Изсушавай, изтривай, само тук и сега не не оставяй.