автор: rudin

Незнайно или знайно как
(при мен така се случва)
застига ме попътен мрак
през дневната пролука.

В нощта пък, да я режеш с нож,
със сънища безплътни,
довтасва в целия разкош
денят ми ведропътен.

Когато чувствам се щастлив
в страната на Алисия,
потъвам блед и полужив
в поредната ремисия.

След много труд и изпитни
щом вече те докосвам,
изчезваш надалече ти
и с друга ме сватосват.

Надявам се да не тъжи
онази, дългокоса,
с косата ли ме доближи,
ако ме вземе Господ.