автор: shtura_maimunka

В безмълвие на кървав хоризонт,
под залезът на богове мистични,
изпих от чашата горчивият живот,
преглътнах и утайката, и чувствата цинични!.
В стихията живот на ТОЗИ свят
троших крила обелих и колене,
въртях се в орбита на враг -
"приятел" със стрели от кал се целеше по мене.
В море от обич, плувах и играх,
под ласките на изгреви изплувах,
напук възкръснах, вижте - оживях...
а птиците и залеза със хоризонта се целуват.