... когато мислите не пеят стих
и гърчат ме копнежи в метастази;
когато сняг вали студен и тих,
а любовта неистово ме мрази;
...когато на душата тегне кръст,
за да пълзя под него към Голгота;
когато – шепа пръст ще стана пръст
и малко тор – за тръпка от живота;
... когато от проклятие роден,
незная дълго ли ще страдам още –
ще бъде ли душата ти до мен,
Царице на кошмарите ми нощни?
... в мълчанието твое, в изнемога
горят безмислици в безумен огън...
Бой..Боев,
2010