автор: temna_magla

В памет на Милен

Карамфили и свещ.
Шепа пръст на сбогуване.
Глътка вино за „Бог да прости”.
И… го няма приятеля…
Сякаш не е съществувал.
Ще избледняват с времето
познати и скъпи черти.

Щом до масата седнем,
ще се разлее първата чаша -
да напомни, че пак е
духът му сред нас.
А запеем ли песен ,
ще дочувам гласа му сред нашите…
Ще придрънка самичък
оставен встрани маракас.

„Ех, Съдба!” - някой тихо ще каже,
и ще сменяме темата -
да говорим за друго,
по-малко да ни боли.
Ще върви все така неусетно
по - малко цветното ежедневие.
Ще речем: Да са живи и здрави
синовете му млади, нали?