автор: atima_viva

И август притъмнява в сиво,
щом шлифер си наметне хоризонта.
Дими дъждът и блъска диво
размътено-небесната ротонда.

Под двата бора не вали.
Роднините са сухо ято.
Свещта не иска да гори.
Тих помен. Като мъртво лято.

Отецът. Мокрия тамян.
Чадъри сочат към небето.
Скръбта е обезсилен гняв.
Невърнато, което е отнето.