автор: YouNeedLobotomy

-Моля те Хихи нека се махнем оттук! Моля те! Обещавам ти да се съблека!
-Ти си постоянно гола скъпа. Както всичките ми други въображаеми приятелки. Спри да мрънкаш, имам нужда да направя това.
-Но ще ни хванат! Няма да преживея затвора! Защо ти е да разкопаваш гроба на човека?
-Млъкни за бога! Копая от два часа! Почти свърших.- Злокобния образ се прозя, скочи от гроба и го отвори.- Заповядай старче!- Метна бутилка Джак Даниелс вътре, след което го затвори. После го закопа и тръгна.- Видя ли, не беше толкова страшно. Хайде към болницата.
***
-Какъв доктор сте вие за бога? Нормално ли е да ме разпитвате така? Не е никак терапевтично.
-Но Господин Джолев аз само ви попитах как се чувствате тази сутрин.- Каза леко изненадан докторът с името което Хихи така и не запомни.- Ще желаете ли бисквитки с чая си?
Пациентът изпуфтя и махна с ръка в знак на съгласие.
-Днес пак сте в лошо настроение, а ?- Погледа натъжено доктора.
-Скучно ми е докторе. Пиете ли уиски?
-О не - Психиатърът се усмихна.- имам проблеми с черния дроб. Но ако ти искаш мога да ти намеря? - Усмихна се стария лекар.
-Не, не докторе. Не беше това идеята.
-Ами?
-Би било приятно да изпием една бутилка на балкона, докато пушим пури.- Каза носталгично пациента.
-Мога да ти правя компания?- Предложи услугите си дядото.
-Не е същото. - Натъжи се Хихи.
***
-Здравей секси кучка номер четири.- Пациентът се беше изтегнал на леглото си, като бе скръстил ръце на възглавницата. Секси кучка номер четири, беше застанала на колене до леглото.
-Здрасти Хихи. Виждам, че си тъжен. Дойдох да ти помогна.
-Не мисля, че имагинарен секс ще оправи това секси кучка.
-Не помага ли винаги?
-Не и този път.- Пациентът въздъхна.
-Може и да има начин да се справиш с проблема.- Секси кучка номер четири погледна предполагащо.
-И ти ли си мислиш това?
-Аз съм плод на въображението ти, естествено, че си мисля това.
Пациентът скочи от леглото и се засили към стаята на доктора. Веднага щом стигна, пред вратата започна да я рита с все сила, докато психиатарът отвори. Нощната му шапка още беше на главата му и писклюлчето и се люшкаше.
-Какво ти става Хихи! Ще събудиш всички!
-ДОКТОРЕ! ДОКТОРЕ! СЕТИХ СЕ КАК ДА РЕША ПРОБЛЕМА! СЕТИХ СЕ КАК ДА РЕША ПРОБЛЕМА !
Дядото беше отегчен, но направи фалшиво изражение на развалнуваност, което и той сам неможеше да разпознае.
-КАК! КАК ЩЕ ГО НАПРАВИМ ГОСПОДИН ДЖОЛЕВ!
-Трябва ми само компютъра ви! И отворете текстов документ докторе! Ще чупим реалност!
Доктора подскачаше вдъхновено с танцова стъпка. След пет минути и двамата бяха пред компютъра и бяха отворили текстов документ.
-През всичкото това време докторе, просто ми е трябвало да го разкажа.
***
10 години по-рано
Беше от онези поетични части на денонощието, които просто бяха създадени за уиски с пури. Дръпнах и издишах дима.
-Налудничаво, е но тя наистина се държи логично.- Казах мятайки глава напред назад. Тефо отпи от уискито и попита.
-Какво имаш предвид?
-Ми... в женските действия няма никаква логика, попринцип. Ама тя се държи адекватно. А плюс това е супер красива. Сериозно, мога да си говоря с нея за всичко дето мога да си го говоря с теб.- Стефан изгледа невярващо, после вдигна рамене и се загледа в залеза.
-За твойта сърдечност неземна и сивите земни тела!- Изрецитира Тефо и посегна за наздравица. Ударих чашата му в отговор.- Тъжно, е че ще трябва да заминаваме. Ще ми липсва всичко.
-Трябва да измислим как да продължаваме да си дописваме разказа.
-Впрочем трябва да купим и храна за Страсбург.
-Да. Трябва. Ще е най-яката екскурзия.
-И последната.
***
-Искаш ли да те излъжа, че това няма да е края?- Тя ме изгледа с влажни черни очи докато го казваше.
-Не бъди толкова цинична. Гадно е когато, не аз съм по-циничният.-Тери се изкиска мрачно.- И в действителност няма как да е края, защото съм безсмъртен и те направих и тебе. И когато всички останали умрат ще трябва да избираш дали да умираш от скука някъде и да си говориш сама или да дойдеш да си говориш с мен. А и ще се върна веднага след като завърша и ще те разведа с потенциалният ти мъж.
-Ще те чакам.- Тя преглътна.
***
-ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХА!
-Наистина не разбирам защо го намираш за толкова смешно.
-Ти си като анимационен герой бате! Ама от тия по-тъпите!
-Как може да си забравиш билета бе. Не сериозно няма друг такъв!
Крисо се връщаше от касата с нацупена гримаса.
-Ти трябва да си най-глупавия човек на света. Свършили са билетите.
Бях тъжен като брадавичесто прасе, което няма дърво на което да се почеше. Това щеше да е последното алкохолно приключение, а мен нямаше да ме има. И нямах идея как да го поправя. Бях обречен.
***
Другото няма как да го помня добре, но предполагам какво се е случило. Слънцето е греело подигравателно над самолета, морето се е перчело с каквото се перчат моретата под него, а нещо абсолютно необяснимо е побъркало самолета. Самолетна луда крава. Или самолетен тумор в мозъка. Самолетна шизофрения. Така и не се разбра какво, но самолета просто спрял да лети напред и започнал да пада надоло. Кой сега е анимационен герой Гето! Поне ти натрих носа.
След два месеца заминах да уча в Шотландия въпреки всичко. След поредица от не особено смислени действия от моя страна ме пратиха в клиниката, в която сега пиша на компютър, принадлежащ на дебеличък състарен психиатър, който сега чете какво пиша зад гърба ми и ме удря с ръка, за да спра да го наричам дебел или състарен. Има голям нос. Пак ме удари.
***
-Докторе ще ме спрете ли ако се опитам да избягам от вас?
-Разбира се. Първо трябва да изпием поне чаша уиски с пури заедно. И няма как да си изпълниш обещанието без да ти дам пари за билет.
Двамата изчакаха нощта след което извадиха шише джак даниелс и кутия с пури.
-За твойта сърдечност неземна и сивите земни тела.- Кимна доктора.
Аз се усмихнах.
-Дали ще ме чака?
-Разбира, се че не.
-Тогава какъв е смисъла да ходя там?
-Ти си психично болен. Работата ти е да вършиш безмислени неща.- Докторът се усмихна.
-Секси кучки !- Извика пациентът.
-Да Хихи? - Целият балкон се напълни с въображаеми голи жени
.- Трябва да се правя на самотен затова... Май ще трябва да се разделим.
Всички голи жени се спогледаха ужасени.
-Но какво ще правиш без нас Хихи?
-Ще опитам да продължа напред. Или да се върна назад. Писна ми да стоя тук.