автор: wingstofly

Очите си, ако затворя -
две пеперуди в буркан,
огрени от меда на залеза,
и мислите си, ако спусна
в бездънните тунели на неверието -
тихо ще заспя,
като малката кибритопродавачка,
сънуваща красиво бъдеще.

Но аз съм будна.

С две длани, набраздени
от вените на състраданието,
бих могла да прегърна света.
Бих могла да запаля
кибритените клечки на надеждата -
толкова крехка,
толкова нетрайна на вятъра.
С обичта - онази, нетленната
бих могла да издигна
пъстър лунапарк от болките,
да приютя в сърцето си
жадуващите за любов -
дрипави скитници
по прашните пътища на безверието
и да прилаская удавниците.

Не заспивай,
моя тъжна надежда,
зъзнеща в самотата
на безразличните улици.
Ето - подавам ти дланите си,
пълни с кибритени клечки,
достатъчни да събудят света.