автор: verginov

От жълтото око на светофара
прелива маскарадът на града,
тревогата пресича булеварда,
с вълната на безликата тълпа.

И отминавам думи и учтивост
в нестихващата хорска суета,
минутите шумят и се размиват
в гълчавата на хиляди гърла.

По дирите на тъжни минувачи
ме дебне пъстрооката съдба,
пътеките на сивите ми длани,
минават през площади самота.

И не намирам топлина и обич,
в потока от изкуствен аромат
и лакоми усмивки от червило,
гримирали увяхналата страст.

Върви студен и безсърдечен,
денят по булеварда на града,
а циганка предлага за петаче
надежда, че ме чака любовта.