автор: ivanb

За старата любов налей ми чаша вино,
в танго – като насън, целувай ме, любима;
две стъпки – като звън – в две чаши тънкостенни
и трета – като нож – в едно танго последно...
Безмълвни без любов – до смърт в любов тревожни:
кажи, какво е грях за две души безбожни;
какво е ад и рай, какво е Бог и песен,
а Страшният ни съд защо е път небесен...
Целувай ме насън, целувай ме, любима
и нека пада мрак, и нека бъде зима;
не вярвам на сълзи, на клетвите измамни –
целувай ме до смърт със устните си жадни!
В танго – като насън, целувай ме, любима,
за старата любов един живот не стига...