(да съ чите меку, щот туй е бабишкъ иротика!)
И сакън нидейти да читети, ку нямати навършени (18)лазарника пуне!*
Тъй мъ й тръшнала либОвъта. И не мъ йе срам!
Сякаш някуй мъй такозвал без въпще да знам.
Най-утвътри ма путпират мокротъ и хъс.
В тялоту съм кът секира, ‘ма ф акъля- г*з!
Нощем ич не съ заспива! Брях, Марийке, грях.
Ставам дъ бера коприва. Ич нидей са смя!
Белким, думам, ша ми мини. Къш мираци, къш!
Яз съм ужким мъшка женска, ма ривъ за мъш.
Tрета младус мъ пустигнъ! Гати и хурмонь!
Гледъм тъй, чи ми намигна данювия конь...
Фчера Ганка кът мъ срешна и ми са втрещи,
чи кът взе да ги нарежда и да мъ крещи.
Вика:” Ко си пощуряла! Веки прикали!
Ф курнику да си видяла квачка без петли?!
Фчера плетки фсе плитеши. Ранеши прасе.
кът са смеИ са трисеши. Пък сига - риве!
Я иди при наш Манольчу, найш какъф е пич.
Гърчав е. Плишиф и грозен. Амъ... симпатичен!
Земи първом ти налее ут онъз ракийка.
Кът хамал ша ти запей - с гЪрло мераклийско!
Баш пред... туй ша ти захърка, ама ти са дръш!
Теп Манол какуо та бърка?. Мъш ли? На ти мъш!
Ей тъй ша са излекуваш. С липса на таквоз.
Пътя си фани и пцувай: Мъш! - речи му - Прос!
Посля пак шти са работи, шти са докупай.
Тооо, аман ут тез либови, да им са не знай!
Щом та нещу посърбява, туй не йе беда.
Найш ли яз кък са упраям? Чушки... си садя!”