автор: angar

Правех нàвес. Да почина
слязох на земята.
Отде дошла една котка –
събори теслата!

И теслата ме уцели
право по главата!

И макар че с тъпото
желязо ме удари,
не тесла, а тежка тухла
сякаш се стовари

връз кратуната ми проста.
Дип, че беше празна,
та не ми изтече мозък
или кръв заразна!

Първо премалях от болка,
после се разпсувах,
и я погнах да я хвана,
за да я линчувам!

Тя изчезна зад комина.
После се показа,
и, наместо да замърка,
с глас човешки кàза:

- Ангеле, това ти бе урок:
да не се заяждаш с Папакот!